отделно се зарових да разбера защо на една платформа skype има табовиден вид, а за други две няма. оказа се, че дев екипът им е уникално прост. за уиндоуската версия един вид галфони са използвали делфи, за линукс използват С++ и qt4 библиотеките, а за мак е на objective C и квито са му там на мак С библиотеките. което обяснява огромната разлика в интерфейса и функционалността за различните платформи …

за жалост не станах адски готиния пич, както си го представях. дори не се качих на ролери (което в тогавашните ми представи беше задължително условие ако искам да знам как се ползва клавиатурата). 11 години по-късно, кака анджелина все още ми го вдига като я гледам, все още не съм дори близо до тогава изграденото ми понятие за хакер, и все още не съм cool.

поне порастнах и вече не съм тъпото хлапе. сега съм висок, едър почти дебел политолог. ах, каква кучка е животът.

оказа се, че стават много лесно. а колко са вкусни само :)

как става (за невежи готвачи-wannabes, като мен):

1. половин кофичка кисело мляко се разбива в дълбока чиния със сол и по желание чесън
2. голям тиган се пълни с вода и се слага на котлона докато водата започне да завира
3. във водата се слага 1 чаена лъжичка оцет (за да не се разпръска белтъка)
4. когато водата започне да завира се чупят яйцата и се слагат във водата
5. намаляме котлона на половина
6. чакаме 6-7 минути за рохки яйца и към 10 за твърди
7. с решетъчка лъжица вадим яйцата от водата и се поставят в/у млякото
8. с отделен съд се разтапя 1 супена къжица масло
9. поръсваме яйцата с червен пипер на вкус
10. заливаме яйцата с разтопеното масло
11. до-овкусяваме със сол.

Bon apetit!

готвенето и консумацията вървят много добре с нашумяла песен. днес като се събудих това е преславчето;

[There is a video that cannot be displayed in this feed. Visit the blog entry to see the video.]

учудващо е колко добре може да се почуства човек когато стане сутринта в 8, пие си сутрешното кафе с тате в трапезарията, сготви си любимо ястие и си вземе дълга вана. стана малко king for a day работата, ама по-добре king for a day, fool for a lifetime, от колкото no king at all, нали?

от цялата работа стана така, че бледувах точно в двата си почивни дни, ама и по-зле можеше да е (опитвам се да се сетя как, ама ми убягва).

This post is password protected. To view it please enter your password below:

Password:

извод: savamane ще прекара нова година у дома с мама и тате и малко хапване, след което ще спи (ооооо да, това го чакам от седмици). няма да пие, нито да си представя как заговаря хубавите момичета, които е видял по диагонал в бара. savamane ще бъде cool and quiet на нова година и ще си спомня как е посрещнал следващите 12 месеца лайна, които предстоят.

за финал, savamane иска да каже на всичките си (четирима без един) приятели,  че каквото и да ви казва, всъщност има проблем когато го поканите на една вечер на бар и 1 час след това му съобщите, че сте изморени/имате да учите/трябва да ставате рано за *лекар/трябва да посрещате псевдо-сърбо-италианци от летището/и тн.. savamane се лиши за не-знам-кой-подред ден от съня си за да ви види бе копелета. можеше поне да си кажем, че сме си липсвали през последната година. дори и фалшово. чесн писна ми да “се видим за празниците” и да си споделям мъките в живота с някой нов педал wannabe “от кръста” всяка година. утре няма да дойда. ебете се.

направо не издържам аааз, когат не си се мил

чигиш. синджира вече е на пръстени.  чесно ако до 10 минути не се появи абсолютно никаква работа ще се съблека гол и ще си правя театър от сенки на стената.

П.П. мърдост на деня:

човек се ражда сам и умира сам. това, че има къде да топне чушката в промеждутъка е само бонуст стейдж.

второ — кафето и първата цигара за деня (кхм, късния следобед) не са толкова добри ако съм срал преди това. second note to self: не се стискай нощем като ти се сере. на сутринта (кхм, следобед) ти се връща тъпкано.

трето — трябват ти 4 поредни дни почивка да се наспиш. това е само да си го заеш ако пак се зачудиш след известно време.

последно — стани на време поне веднъж. моля те.