офца. загубена проста офца
понякога се чудя как може да съм толкоз прост. ама наистина има моменти в които дори ен си правя труда да намеся дори и малко разума си … тва предполагам е защото преди бях добро и доверчиво дете. сега са ми останали разни закърняли рефлекси от тази епоха и все още се доверявам на хората. при все, че знам как това води само до излишни нерви, глупави и изключително противни за мен диалози, а дори понякога ме карат да си хабя и ваучера … и тва всичкото щото по някви неясни за космоса причини аз решавам да съм добър … резултата естествено — яж лайна.
освен това — пиба ще фалира горе-долу по времето когато нащте национали станат европейски шампиони. има и куп други глупости, ама за тях другаде.
ние сме офце. прости загубени овце. ама не може хем красиви, хем умни, нали? ако събера пари да стана красив, това ще ми стане мото и фраза за лично вдъхновение, обещавам!
и ся разбра ли що не си ъпдейтвам блога?
аз отивам да се накълва животински. майната ви на всички!
